Израелската поетеса Габриела Елиша (публикувала също под името Ела Бат-Тисон) е родена през 1954. Живее в Йерусалим.

Автор на 11 книги с поезия, преводач на световна поезия от английски (Ryokan, Elsa Gidlow) и френски (Robert Desnos, Paul Eluard). Редактира и издава списание за поезия Mirpesset (Балкон) през 1990-1992. Днес редактира онлайн списанието за поезия Aspaklarya (Огледало; http://aspaklarya.osher.in). Пише есета върху отделни стихотворения и поетически книги.

Габриела Елиша е носител на множество международни награди за поезия, участник в 4-тото издание на Международния поетически фестивал в Йерусалим, 1997, 35-тия Международен поетически фестивал в Ротердам, 2004, 20-тия Международен поетически фестивал "Ditet e Naimit" в Македония, 2016.

Учила е библиотекарство и художествено редактиране, работи като редактор в различни издателски къщи.

Gabriella Elisha (has published also under the name Ella Bat-Tsion) is an Israeli poet, born in 1954, living in Jerusalem, Israel.

Has published 11 books of poetry, has translated poetry from English (Ryokan, Elsa Gidlow) and French (Robert Desnos, Paul Eluard), has edited a printed magazine of poetry in the years 1990-1992 named Mirpesset (which means Balcony) and nowadays she is editing an online poetry magazine named Aspaklarya (which means Mirror; http://aspaklarya.osher.in ). From time to time she writes short essays about specific poems and poetry collections.

Gabriella has been awarded many literary prizes and participated in the 4th international poetry festival in Jerusalem 1997, the 35th international poetry festival in Rotterdam 2004 and the 20th international poetry festival "Ditet e Naimit" in Tetova (Macedonia).

Gabriella has studied librarianship, chikong, and language editing, and she is working as a proofreader with publishing houses.

Стиховете са преведени от Вера Иванова

The poems are translated by the author

Нарекох я Дрора

Нарекох я Дрора

Лунната светлина ме напусна, а и усмивката на моя здрав разум.

---

Докато пристъпвах по тревата, изоставено парче земя, мъглив пейзаж,

тишината като обвивка обхваща съдържание, което може да изненада.

От първия ден познавах ограниченията си и че оттам може да изскочи бомба.

Моят вътрешен психолог ще рече, че вече съм го планирала, от първия ден.

Излязох и извиках силно пред Господ.

I named her Drora

I named her Drora

The moonlight has left me and the smile of my sanity

---

While walking upon grass, a deserted plot, a foggy landscape

Silence as a package wraps contents which may surprise

From the first day I knew my limitations, and that a bomb may come-out from here

My inner psychologist will say that already then I planned it, from the first day

I went out and shouted a lot before the Lord

Зърната ми, моите гърди, нозете ми, моите пръсти

Зърната ми, моите гърди, нозете ми, моите пръсти,

главата ми, моите мисли, разцепена от мислите си.

Утрото ми, моето трептене, кръвта ми (моето полутяло),

луната ми е надвесена над моята глава, подът.

(Вътрешният ми психолог) ключът за потушаване на моята болка,

хоризонтът ми, моето някъде,

малка моя точка, в моя център, мой експлозив,

моя книга, моя мечта, моя реалност,

мое ябълково дърво, мой космос, мой Господ, аз,

мои герои, мои поети, дипломати

и специално мои провали партито да се превърне в победа.

Глаголи и корени мои, тенденция и цел,

(частици на) свързване и отношение, самотност моя.

Повратна точка, мой предел, мой миг

оттук започва моята пустош

да събера мините си и да ги взривя

на безопасно място.

Запалвам светлината над моята цялост и пиша стиховете си,

(а) моите болезнени злини, моите белези,

моята дива тъмнина, размазана мъгла,

ще вали в моето утре.

Душа моя, самотна ти, ще те заведа при лекаря си

в моята вила 6, емпатията на (моята) психоложка.

В колежа ми, целостта моя,

моите отношения, които трябва да бъдат охлабени,

отношенията ми, които трябва да бъдат взривени,

моята психоложка, която трябва да бъде заменена с котарак,

(защото тя е мъртва за мен).

Плетеният стол и писмото ми,

изхвърлените мои вещи, изроненият гипс, имената,

яростта ми (която) е толкова болезнена.

Извиках моите пожарникари,

Покрих се с одеялото си и се обвих.

---

(И всичките ми желания са отменени веднага.)

Канали мои и мостове мои, протегнати ръце мои

Върху покривите (ми) като фигура на Шагал.

Модел на синагога, модел на храм, като формата на тялото ми.

Диалектическо напрежение мое, присъствие мое и желания,

теологически състав мой е написан сред стените ми,

душата е стъкло, режещо моите нозе.

Насред епохата ми времето мое е разполовено.

(Душата е) фламинго мое в клетка на зоопарк.

Моя кутия от слонова кост

за парчета фантазии

издялана

с нож

за

убийство.

My nipples, my breasts, my legs, my fingers

My nipples, my breasts, my legs, my fingers

My head, my thoughts, split of my thoughts

My morning, my trembling, my blood (my half-body)

My moon is hung upon my head, the floor

(My inner psychologist) the key for processing my pain

My horizonline, my somewhere

A little point of mine, in my center, explosive of mine

A book of mine, dream of mine, reality of mine

An (apple) tree of mine, cosmos of mine, my Lord, I

Heroes of mine, poets of mine, diplomats

And particularly, failures of mine (in) my party turn into victory

Verbs and roots of mine, tendency and purpose

(Particles of) conjunction and relation, loneliness of mine

Turning point, breaking point of mine

From here my wilderness starts

All I have learned turns into psychic energy

In order to cross my wilderness

To gather my mines and explode them

In a safe place

I turn on the light upon my entity, and write my poems

(And) my sore evils, my patterns

My wild darkness, aquarelle of fog

It will rain into my tomorrow

My very soul, my solitary one, I will take you to my doctor

In my Villa 6, the empathy of (my) psychologist

In my college, my wholeness,

My relations that should be loosened

My relations that should be exploded

My psychologist who should be exchanged with a torn cat

(Because she is dead for me)

The wicker chair and my letter

My casting, the broken gypsum, the names

My rage (which) has been so painful

I called my firemen

I covered myself with my blanket and wrapped me

---

(And all my wants are cancelled at once)

Canals of mine and bridges of mine, stretched hands of mine

Upon (my) roofs like a figure of Chagall

A model of a synagogue, a model of a temple, like the shape of my body

Dialectical tension of mine, presence of mine and wants

Theological composition of mine is written among my walls

The psyche is glass of mine cutting my feet

In the middle of my period my time has been bisected

(The psyche is) a flamingo of mine caged in a zoo

An ivory box of mine

For pieces of fantasies

Carved

With a knife

Of

Murder

Сърцето ми е фенер черен среднощ, непламтящо дърво

Сърцето ми е фенер черен среднощ, непламтящо дърво,

но греба, греба в тъмното и светвам лампата (накрая).

Поезията е вътрешни монолози (и тя е в кавга с мен)

и е виртуална реалност, модел на света,

написана и излята реалност, излята тъга и сън.

Понякога съм дете аутист,

свивам света си и натрапчиво се занимавам с него.

После павирам път и светлината навлиза в душата ми.

(От сега) вътрешните монолози се потапят в малко светлина -

възнамерявам да съм като Суламит*

(трудно за интерпретация произведение за взаимодействията:

модифициране на физическата реалност, превръщането й в символ).

My heart is a black torch tonight, unflaming wood

My heart is a black torch tonight, unflaming wood

But I row and row in the dark, and turn on the light (at last)

Poetry is inner monologues (and it quarrels with me)

And is virtual reality, a model of a world

Written and poured reality, poured sorrow and dream

At times, I am an autistic child

Shrinking my world and dealing with it obsessively

Afterwards, I pave a way, and light enters my soul

(From now) the inner monologues dip in a little light -

I intend to Shulamith

(A hard interpretative work about the interactions:

Modifying a physical reality, turning it into a symbol)