Френска пианистка и поетеса, Лор Камбо преподава на лирични певци и участва в поетически четения като импровизира на пиано. Тя е поканена да участва в няколко фестивала по света като “Festival de Poésie Internationale de 3 Rivières”, “Encuentro de Poesia del mundo Latino di Morelia”, “Feria del Libro di Mexico”, “Poetic Evenings of Struga” в Македония,“Tetovo’s Festival”, “Rencontres Internationales Poétiques de Dakar”, “Festival of Poetry in Novi-Sad” в Сърбия, както и в различни поетически събития във Франция и в чужбина.  

Лор Камбо е публикувала няколко поетически книги, сред които “Boulevards Lunatiques” (Brocéliande Publisher, 1998), “L’Home dans la baignoire”, последвани от “Nuages des Temps Ordinaires” (Amandier Publisher, 2001), “Latifa, la petite fille qui pleurait des mots” (музикална приказка, музика R. GAGNEUX, Durand Publisher, 2000), “Et le Pourboire des Anges”, (Amandier Publisher, 2005) и “Le couteau dans l’étreinte” (Phi Publisher, Luxembourg, в съиздателство с “Ecrits des Forges”, Québec, 2007).

За своята последна книга “Lettres au voyou céleste suivi de Blanc sans blanc” (AmandierPublisher, 2010) тя е наградена с наградите Poncetton Prize на “Société des Gens de Lettres”, както и с Simone Landry Award and the Naji Nahman Prize (2015).

Нейните последни публикации са “La fille peinte en bleu” (Ecrits des Forges Publisher, co-publishing Caractères, 2015) и “Ma peau ne protège que vous” (Castor Astral Publisher, 2015).

Лор Камбю също е привлечена да работи с други артисти. Това я накарало да си сътрудничи с художници от различни стилове като J. VIMARD, M. CAMBAU, C. TEXEDRE, P. HELENON, E. BURGOS. Скоро тя публикува две книги с балканския художник Omer KALESI (ed. Globus, Tirana, 2010, 2015).

Поезията на Лор Камбю се появява в много литературни списания и известни поетически антологии (Seghers, Gallimard...). Тя е превеждана и публикувана на няколко езика и в няколко страни. Някои от творбите й са адаптирани към музика.

В допълнение към своята поетическа работа Лор Камбю заема преподавателско място като акомпанира на певци в Консерваторията в Париж (XVII район) в класа на Леонтина Вадува и редовно дава рецитали с певци и инструменталисти във Франция и в чужбина. През 2010 г. тя записа диск с романтична музика с обой (Laurent HACQUARD, Hybridmusic).

French pianist and poet living in Paris, Laure Cambau coaches lyrical singers and takes part in poetic readings improvising at the piano. She was invited to participate in several festivals around the world such as the “Festival de Poésie Internationale de 3 Rivières”, “Encuentro de Poesia del mundo Latino di Morelia”, “Feria del Libro di Mexico”, “Poetic Evenings of Struga” in Macedonia,“Tetovo’s Festival”, “Rencontres Internationales Poétiques de Dakar”, “Festival of Poetry in Novi-Sad” in Serbia as well as in various poetic events in France and abroad.

Laure Cambau published several poetry books among them “Boulevards Lunatiques” (Brocéliande Publisher, 1998), “L’Home dans la baignoire” followed by “Nuages des Temps Ordinaires” (Amandier Publisher, 2001), “Latifa, la petite fille qui pleurait des mots” (musical tale, music R. GAGNEUX, Durand Publisher, 2000), “Et le Pourboire des Anges”, (Amandier Publisher, 2005) and “Le couteau dans l’étreinte” (Phi Publisher, Luxembourg, co-published by “Ecrits des Forges”, Québec, 2007).

For her last book “Lettres au voyou céleste suivi de Blanc sans blanc” (Amandier Publisher, 2010) she was awarded the Poncetton Prize of the “Société des Gens de Lettres” as well as the Simone Landry Award and the Naji Nahman Prize (2015).

Her most recent publications are “La fille peinte en bleu” (Ecrits des Forges Publisher, co-publishing Caractères, 2015) and “Ma peau ne protège que vous” (Castor Astral Publisher, 2015).

Laure Cambau is also drawn to working with other artists. This has led her to collaborate with painters coming from various horizons such as J. VIMARD, M. CAMBAU, C. TEXEDRE, P. HELENON, E. BURGOS. Lately she published two books with the Balkan painter Omer KALESI (ed. Globus, Tirana, 2010, 2015).

Laure Cambau's poetry appears in many literary magazines and renowned poetic anthologies (Seghers, Gallimard...). She is translated and published in several languages and countries. Some of her work has been adapted to music.

In addition to her poetry work Laure Cambau holds a teaching position as vocal accompanist at the Conservatory in Paris (XVII arrondissement) in the class of Leontina Vaduva and regularly gives recitals with singers and instrumentalists in France and abroad. In 2010 she recorded a disk of romantic music with Oboe

(Laurent HACQUARD, Hybridmusic).

Стиховете са преведени от Вера Иванова

The poems are translated by Zoe Skoulding

* * *

При сливането на сетивата и езика

обуваш чорапи на дърветата

скриваш с шапка пола на статуите

и обличаш в думи вътрешните пеперуди

* * *

At the confluence of senses and tongue

you put socks on trees

a hat on the sexes of statues

and words on inner butterflies

* * *

Au confluent des sens et de la langue

tu mets des chaussettes aux arbres

un bonnet au sexe des statues

et des mots sur les papillons de l’intérieur

* * *

Когато нашите зародиши и недра станат квадратни,

добитото люпило ще е геометрично,

а ръкатата ти - ранена

от моите ъгли.

* * *

When our eggs and breasts are square

the brood will be geometric

and your hand injured

by my edges

* * *

Quand nos œufs et nos seins seront carrés

la ponte sera géométrique

et ta main blessée

par mes angles

* * *

Да спиш далеч от пламъка

да забравиш камъчето на плътта

хоризонтална молитва

ролки в ореола

да говориш на уличните фенери

да се довериш на златните рибки

да угасиш дърветата

да забравиш човешките оръдия

сълзи във вътрешността

ухаещи на носталгия

да изчезнеш

далеч от острието, далеч от звяра

и завинаги

да се съединиш с ангела-пазител

на влюбените момичета

* * *

To sleep far from the flame

to forget flesh stone

horizontal prayer,

curlers in the halo

to speak to streetlights

to confide in goldfish

to snuff out the  trees

to forget man tool

tears in entrails

fragrant with nostalgia

to disappear

far from the blade  far from the animal

and for ever

to be united with the guardian angel

of love-struck girls

* * *

Dormir loin de la flamme

oublier chair caillou

prière horizontale,

des bigoudis sur l’auréole

parler aux réverbères

se confier aux poissons rouges

éteindre les arbres

oublier l’homme outil

des larmes dans les entrailles

parfumées à l’absent

disparaître

loin de la lame loin de la bête

et pour jamais

s’unir à l’ange gardien

pour filles en vrac

ИЗКУПЛЕНИЕ ЧРЕЗ ЕКСТАЗ

Твоята стая е остров

в река от греяно вино,

последна следа от вика за изкупление…

Схрусках татуировката на рамото ти

потта от костите и вълните

погълнах целия твой оргазъм

на яйцата в червено мастило

смесих ги всички тях

във вътрешността на ума си

тялото ти не ще се побере в главата ми

но нека твоето дърво скрие треската ми

REDEMPTION THROUGH ECSTASY

Your room is an island

on a river of mulled wine

last vestige of the cry of redemption…

I crunched the tattoo from your shoulder

sweat from bones and waters

swallowed whole your orgasm

red-ink eggs

mixed them all

in the viscera of my brain

your body will not fit in my head

but may your tree conceal my fever

LA RÉDEMPTION PAR L’EXTASE

Ta chambre est une île

sur un fleuve de vin chaud

dernier vestige du cri de rédemption...

J’ai croqué le tatouage de ton épaule

de la sueur des os et des ondes

gobé ta petite mort

des œufs à l’encre rouge

mélangé le tout

dans les viscères de mon cerveau

ton corps ne tient pas dans ma tête

mais que ton arbre cache ma fièvre

* * *

Взех съня от джоба ти,

на твоята кост беше татуирано цвете,

поднесено червено.

Нареждам вътрешностите ти,

оставени да се сушат с къдрици и обувки

до ухото.

Взех температурата на екстаза

и върху твоята синя устна

пробвах вкуса на пустотата,

моят дъх толкова много ти отива.

* * *

I took sleep from your pocket,

tattooed on your bone was a flower

red proffered

I put away your entrails

left drying with curls and shoes

by ear

I took the temperature of ecstasy

and on your blue lip

tested the taste of the void,

my breath suits you so well

* * *

j’ai pris le sommeil dans ta poche,

sur ton os il y avait une fleur tatouée

rouge offerte

j’ai rangé tes entrailles

qui séchaient avec les poils et les sabots

à l’oreille

j’ai pris la température de l’extase

et sur ta lèvre bleue

testé le goût du vide,

mon souffle te va si bien

* * *

Поставих думите ти в красиви чаршафи

и положих

душата ти под корема си

отворен

и запазих първия отрязък

за дните без

* * *

I placed your words in fine sheets

and lay down

your soul under my belly

opened

and I kept the first slice

for the days without

* * *

J’ai mis tes mots dans de beaux draps

et me suis couchée

ton âme sous mon ventre

s’est ouverte

et j’ai gardé l’entame

pour les jours sans

* * *

През илюминатора на пъпа

виждаш вътрешностите, оформени като букви

лишей, останал по костта

плът в течна форма

кръв като вълна

и полът ти - кегла

който ме води

към кухината на коремната вихрушка

има риби в душата ми

* * *

Through the porthole of the navel

you see innards shaped like letters

lichen left on the bone

flesh in liquid form

blood like a wave

and your sex a skittle

that leads me

to the trough of the ventral whirlwind

there are fish in my soul

* * *

Par le hublot du nombril

tu vois des tripes en forme de lettres

du lichen oublié sur l’os

la chair à l’état liquide

le sang comme une vague

et ton sexe une quille

qui me conduit

au creux du tourbillon ventral

j’ai des poissons dans l’âme

* * *

Майките напускат бащите изчезват

разпокъсани от отсъствия

а децата мечтаят в кръг

за майка, облечена в светлина

бащите изчезват

майките напускат,

майките носят малки, вече стари

стари, твърде малки

а свирепи мъже

са се събрали отстрани на пътя

който води право към слънцето

* * *

Mothers leave fathers fade away

dismembered by the absent one

and children dream in a circle

of a mother clothed in light

fathers fade away

mothers leave

mothers carry little ones already old

old ones too little

and wild men

collected at the side of the road

that leads straight to the sun

* * *

Les mères partent les pères s’effacent

démembrés par l’absente

et les enfants rêvent en rond

d’une mère en habit de lumière

les pères s’effacent

les mères partent

les mères portent des petits déjà vieux

des vieux trop petits

et des hommes sauvages

ramassés sur le bord du chemin

qui mène droit au soleil

* * *

Просто има спешна нужда

да напусна тялото,

през комина или устата,

ушите са за сплина,

а ноздрите извеждат към пустотата,

просто има спешна нужда

да намеря помощ за раната.

* * *

There is simply an urgency

to leave the body,

by the chimney or the mouth,

the ears are for the spleen,

and the nostrils look out onto the void,

there is simply an urgency

to find the emergency wound

* * *

Il y a juste une urgence

à sortir du corps,

par la cheminée ou par la bouche,

les oreilles c’est pour le spleen,

et les narines ont vue sur le vide,

il y a juste une urgence

à trouver la plaie de secours

* * *

И понякога дори

забравям кожата

и буйната течност,

стигам до Теб

като същинската пустота,

но това състояние не продължава

и тъжно

трябва да остава настрана отговора,

да го заключа в моите бутилки

във формата на кутия от крайници и черепи,

за да не разваля дневния ред,

жалко…

* * *

And there are even times

when I forget the skin

and ruffled liquid

I get as far as You

as the essential void

but this state does not last

and sadly

I have to put away the answer,

contain it in my bottles

in the shape of a trunk of limbs and of skulls,

so as not to

upset the schedule,

pity…

* * *

Et parfois même

j’oublie la peau

et liquide échevelée

je parviens jusqu’à Toi

au vide essentiel

mais cet état ne dure pas

et tristement

je dois ranger ma solution,

l’enfermer dans mes bouteilles

en forme de tronc de membres et de crânes,

pour ne pas déranger

l’ordre du jour,

dommage...

* * *

Какво ще остане от мен?

Малко пясък в мислите ти,

няколко пръста върху твоя пол

и няколко костици под възглавницата ти

* * *

What will remain of me?

Some sand in your thoughts

a few fingers on your sex

and some small bones under your pillow

* * *

Que restera-t-il de moi?

Du sable dans tes pensées

quelques doigts sur ton sexe

et des petits os sous l’oreiller