Милосава Павлович (1958) е завършила университета Сингидунум в Белград, Филологически факултет, специалност „Литература и теория на литературата“; а също и Факултета за медии и комуникация.
Пише поезия от ученическите си години. Нейни стихотворения са публикувани в много литературни списания. Носител е на редица литературни и фестивални награди. През последните десетилетия работи активно като журналист и като литературен критик, представящ книги.
Милосава Павлович е автор на следните книги с поезия: „Играчът“ (Литературен клуб “Панчево и Панчевач“, 1983), „Играта“ (ИК „Чигоя принт“, Белград, 2012). Участва като автор и в поетическия сборник „Стихове с криле и приятели“, издаден от Литературната асоциация на Сърбия и Гражданско общество „Амарант“ през 2016 г. В началото на 2018 се очаква да излезе новата й книга със стихотворения, която ще бъде издадена от ИК „Чигоя принт“, Белград.
Милосава Павлович е участвала в множество литературни фестивали в Сърбия и региона, както и в чужбина. Тя е член на екипа на литературния проект „Стихове с криле“ – активистки проект, чиято цел е да доведе поезията възможно най-близо до по-широка публика (https://www.facebook.com/krilatepesme/). Организатор е и на много литературни и културни събития.
Милосава Павлович е член на Международната писателска асоциация на Сърбия, на Асоциацията на писателите от Войводина, на Асоциацията на писателите и преводачите от Панчево, на асоциацията „Поети на света“, на Асоциация на художниците „Арте“ и на Асоциацията на независимите журналисти на Сърбия.
Живее в Панчево, Сърбия.
Milosava Pavlovich (1958) has graduated from the Singidunum University in Belgrade, the Faculty of Philology, Department of Literature and Literary Theory; and the Faculty of Media and Communications.
She has been writing poetry since her school years. Her poems have been published in many magazines for literature. Milosava Pavlovich is a winner of a number of poetry awards and literary competitions. She has been an active journalist and a critic presenting books for several decades.
Milosava Pavlovich has published the following poetry books: “The Player” (“Panchevo and Panchevach” Literary Club, 1983), “The Game” (Chigoya Print Belgrade, 2012). As an author, she also participated in the collection of poetry “Poems with Wings and Friends”, published by the Literary Association of Serbia and the Amarant Civil Society in 2016. In the beginning of 2018, her new book of poems is supposed to be issued by Chigoya Print Belgrade.
Milosava Pavlovich has taken part in many literary festivals and presentations in Serbia and the region, as well as abroad. She is a member of the literary project “Poems with Wings” – an activist project which aims to bring poetry to a broader audience as close as possible (https://www.facebook.com/krilatepesme/). Also, she has been organizing many literary and cultural events.
Milosava Pavlovich is a member of the National Writers’ Association of Serbia, the Association of Voyvodina Writers, the Association of Panchevo Writers and Translators, “Poets of the World” Association, “Arte” Association of Artists, and the Association of the Independent Journalists of Serbia.
She lives in Panchevo, Serbia.
Стиховете са преведени от Елка Димитрова
The poems are translated by
Покупка
Ще си купя куче
ще си купя любов
Край на чакането,
надеждите, търсенето
Ще стана кучкар
всички кучета махат с опашчици
Предполагам
и аз ще успея да отгледам някое
Ще заприличам и аз
на моето куче
Shopping
I will buy a dog
I will buy love
No more waiting,
hoping, searching
I will become a dog person
all of them wave their little tail
I guess
I'll grow one too
I will as well resemble
my dog
Kupovina
Kupiću psa
Kupiću ljubav
Ništa od čekanja
nadanja, traženja
Postaću kučkar
Svi oni mašu repićem
Valjda će i meni
da izraste
Ličiću i ja
na svog psa
Кухнята
Книгата ми с рецепти
алхимия на аромати, вкусове, наслади
Всяка страница
нова, автентична, сладка, пивка
Лови вниманието, изкушава, свети
литература е това.
Готвя по-често напоследък
с усещане за радост, откритие и просветление
Когато се запознавах с Платон, Хегел, Бог, със Себе си,
усещах същото
Време е
библиотеката си да преместя в кухнята
The Kitchen
My book of recipes
an alchemy of aromas, tastes, pleasures
Each page
new, authentic, sweet, drinkable
It holds attention, seduces, shines
it’s literature.
I cook more often these days
with a feeling of joy, discovery and inspiration
When I was first meeting Plato, Hegel, God, Myself
I felt the same
It’s time
to move the library into the kitchen
Kuhinja
Moja sveska recepata
alhemija mirisa, ukusa, užitka
Svaka strana
novo, autentično, slatko, pitko
Drži pažnju, zavodi, zrači
dakle, literatura.
Kuvam sve češće
uz osećanje radosti, otkrića i prosvetljenja
Kada sam spoznavala Platona, Hegela, Boga, Sebe
bilo je isto
Vreme je
da prebacim biblioteku u kuhinju
Диета
Гладна съм!
Гладна за сладко, солено, лютиво, горчиво.
Хрупкаво, креместо, твърдо, за пиене.
Пълня си тялото, пълня душата си.
Докато утолявам един от нагоните.
Говоря си с Фройд и със Юнг си говоря
докато снова из коридорите болнични.
Болно е тялото ми от напълняване.
А вероятно душата ми – също.
Нея лекувам сама.
Къде ли е грешката?
В други нагони които
преименувам и пращам в устата?
Кой знае, странни са хората.
Диета ми трябва,
това се разбира.
Аз обаче съм гладна
даже докато пиша това.
Няма да стана.
Не, не.
Диета!
Пиши, Милосава, пиши…
Diet
I am hungry!
Hungry for sweet, salty, spicy, bitter.
Crunchy, creamy, hard, potable.
I fill my body and soul.
Satisfying one of my urges.
I speak to Freud and Jung
while I walk around hospital corridors.
My body is sick from fat.
Most probably my soul too.
I cure it on my own.
But where is the catch?
In other urges
Which I renamed and sent into the mouth?
Who knows, people are very strange.
I must go on a diet,
That’s clear.
But I am hungry
even as I write this.
I won’t get up.
No, no.
Diet!
Write, Milosava, write…
Dijeta
Gladna sam!
Gladna slatkog, slanog, ljutog, gorkog.
Hrskavog, kremastog, čvrstog, pitkog.
Punim svoje telo i dušu.
Hranim jedan od nagona.
Razgovaram sa Frojdom i Jungom
dok šetam po savetu lekara opšte prakse.
Telo mi je bolesno od debljine.
Verovatno i duša.
Nju sama lečim.
Gde je kvar?
U drugim nagonima
koje sam prepakovala u usta?
Ko će znati, čovek je čudo.
Moram na dijetu,
jasno je.
A gladna sam
i dok ovo pišem.
Neću ustati.
Ne, ne.
Dijeta!
Piši, Milosava, piši...
Сън
Даже феталната поза
не смекчава болката
в празни ръце
крия главата си
под възглавницата
таванът
застрашава да рухне
няма значение
не искам диазепам
моята таванска стая
моето стълбище
моето падане
…в един Сън
Sleeping
Not even the fetal position
Soothes the pain
Empty handed
I hide my head
Under the pillow
The ceiling
Threatens to fall down
It doesn’t matter
I don’t want a Valium
My attic
My staircase
My fall
…into a Dream
Spavanje
Ni položaj fetusa
Ne ublažava bol
Praznih ruku
Zavlačim glavu
Pod jastuk
Platno tavanice
Preti da padne
Nema veze
Neću Bensedin
Moj tavan
Moje stepenice
Moj pad
...u San
Приказка
Въдица, звънец,
писмо,
книга, рамка,
кожено палто, парфюми…
И това
разхвърляно край мен с години,
натежало от
възраст и значения.
Дори не свалям огърлицата.
Всичко от теб е
безгласен език,
приказка за малцина.
Story
A bell, fishing rode,
a letter,
a book, a frame,
perfumes, a fur coat…
All that
scattered around me for years,
burdened by
age and meaning.
I even don’t take off my necklace.
Everything from you
is a mute language,
a story for only few ones.
Priča
Zvono, udice,
pismo,
knjiga, ram,
parfemi, bunda...
Sve to
rasuto oko mene godinama,
otežalo
od trajanja i značenja.
Ne skidam ni ogrlicu.
Sve od tebe je
Nemi jezik
Priče za malobrojne.
Краят на тунела
Усетих
Докосване на светлина.
Улових лъча.
Дишам дълбоко
през окото.
И виждам, че виждам.
Ти си единственият.
The End of a Tunnel
I felt
a touch of light.
I kept a ray.
I breathe deeply
through the eye.
And I see that I see.
You’re the one.
Kraj tunela
Osetila sam
dodir svetla.
Izdvojila Zrak.
Dišem duboko
kroz oko.
I vidim da vidim.
Ti si taj.
Свободно падане
Летя
върху твърд някаква в небето
Не мога вече
на земята
И от стомаха си те вадя
Оформям те във дланите си
Излагам те на показ
Пускам те сред облаците
Без полза
Ти не падаш
Free Fall
I fly
with a stronghold in the sky
I can’t do
The ground anymore
I take you out of the stomach
Shape you with my palms
Expose you to the view
Release you onto the clouds
It won’t do
You don’t fall
Slobodan pad
Letim
sa uporištem u nebu
Ne mogu više
po zemlji
Vadim te iz stomaka
Oblikujem dlanovima
Izlažem pogledu
Spuštam na oblake
Ne vredi
Ne padaš
Дъщеря ми, 3 год.
Тя иска да я пусна да върви
Можела сама
Спирам крачка
Освобождавам ръката й
Аз мога ли?
Daughter, 3 yrs.
She wants me to let her go
She can do it on her own
I stop
Release her hand
Can I?
Kći, 3 g.
Želi da je pustim
Može sama
Zaustavljam korak
Oslobađam ruku
Mogu li ja?
Дъщеря ми, 14 год.
Тя плаче
Аз я утешавам
Това което тя не знае е че и двете страдаме
Тя по първата,
Аз по последната си любов
Daughter, 14 yrs.
She cries
I console her
What she doesn’t know is that we are both aching
She over her first,
I over my last love
Kći, 14 g.
Plače
Tešim je
Ne zna da zajedno bolujemo
Ona prvu
ja poslednju ljubav
Дъщеря ми, 16 год.
Тя умее
да попита, да погледне и да каже …
С нея аз не се тревожа
за достойнството на възрастта си
Daughter, 16 yrs.
She knows
how to ask, look, say…
Because of her I am not concerned
about the dignity of my age
Kći, 16 g.
Ona ume
da pita, vidi, kaže...
Sa njom se ne plašim
za dostojanstvo svojih godina
Дъщеря ми, 17 год.
Между нейната и моята стая:
Техно звуци,
гняв без произход,
бъркотия, леност,
еуфория,
тяло в търсене
на “обект с език”…
Аз премахвам пласт след пласт,
отварям вратата, а тя казва:
„Аз ще бъда майка като теб!“
Затварям вратата.
Daughter, 17 yrs.
Between her and my room:
Techno sounds,
anger of no origin,
a mess, laziness,
euphoria,
a body in search
for “an object with a tongue”…
I remove layer by layer,
open the door, and she says:
“I will be a mom like you!”
I close the door.
Kći, 17 g.
Između njene i moje sobe:
tehno zvuk,
bes bez porekla,
ne-red, ne-rad,
euforija,
telo u traganju
za „objektom sa jezikom“...
Razmičem jedno po jedno,
otvaram vrata, a ona kaže:
„Ja ću biti mama kao ti!“
Zatvaram vrata.
Дъщеря ми, 18 год.
Разговаряме
дълго и често
Тя подбира темите
Мисли
С нея
спомените ми са още живи
Не са биография
Daughter, 18 yrs.
We talk
Long and often
She picks the topics
Thinks
With her
my memories are still alive
They are not a biography
Kći, 18 g.
Razgovaramo
Dugo i često
Bira teme
Misli
Sa njom
moja sećanja su živa
Nisu biografija
Дъщеря ми, 19 год.
Можеш да видиш
баща й в лицето й
Семе, природа, гени…
Нищо не може да се направи
Това е тя
Трябва да живея с него
И никога да не забравям, че някога съм го обичала
Daughter, 19 yrs.
You can see
her father in her
Semen, nature, genes…
You can’t do anything about it
That’s who she is
It’s something I have to live with
And never forget that I once loved him, too
Kći, 19 g.
Vidi se
otac je u njoj
Seme, priroda, geni...
Tu se ne može ništa
To je ona
Moram da živim sa tim
I ne zaboravim da sam ga volela
Дъщеря ми, 22 год.
Винаги сме успявали
да се чуем и видим
Сега мерни единици
са трепетът и тишината
Между
същественото
Daughter, 22 yrs.
We have always been able
To hear and see each other
Now units of measure
are flickers and silence
In between
the essence
Kći, 22 g.
Oduvek smo umele
da se čujemo i vidimo
Sada su merne jedinice
treptaj i tišina
Između
suština
