Станислава Станоева e родена през 1967 г. в Пловдив. Завършила е специалност „Българска филология“ в ПУ „П. Хилендарски“. 

Автор е на стихосбирките: „Смъртта на палача“ (1999), „Полет в камъка“ (2003), „Градове и други острови“ (2009), „Теория на всичко“ (2012). Има множество публикации в българската литературна периодика и десетки награди от национални и международни литературни конкурси. Публикува в електронни издания в България, САЩ, Великобритания и Германия. Нейни стихове са включени в „Международен балкански сборник“, Истанбул (2007), „Сборник на Лондонското поетическо общество“, Лондон (2009), антология „Лирика 2010“ на НДК, София (2011), „Антология на българската поезия – ХХІ век“, София (2015).

Поезията й е превеждана на турски, английски и немски език.

Stanislava Stanoeva was born in 1967 in Plovdiv. She has graduated Bulgarian philology at Plovdiv University “Paisiy Hilendarski “. 

Stanoeva is the author of 4 books of poetry: “The Death of the Executioner” (1999), “A Flight in the Stone” (2003), “Cities and Other Islands” (2009), “Theory of Everything” (2012). She has numerous publications in Bulgarian literary periodicals, as well as dozens awards from national and international literary competitions. Her poems are included in the International Balkan Collection, Istanbul (2007), the Collection of London Poetry Society, London (2009), the Anthology “Lyrics 2010”, National Palace of Culture, Sofia 2011, “Anthology of Bulgarian Poetry XXI century”, Sofia (2015). Her works can be found in major national virtual libraries and in several foreign electronic journals in the USA, UK and Germany.

Her poems have been translated into Turkish, English and German.

The poems are translated by Svetlana Komogorova-Komata

Щрих

отлетяха птиците

призори

остана без въздух небето

черният щъркел

заседна на хоризонта -

тъмен кораб на щастието

гледах

небето се ронеше като хляб

троха по троха заваляха първите капки

Утре

е първият ден на снега

бял като другите щъркели

A Touch

birds flew away

before dawn

the sky remained airless

the black stork

got stranded on the horizon –

a dark ship of happiness

I was watching

the sky crumbled like bread

crumb by crumb the first drops fell

Tomorrow

is the first day of snow

as white as all storks

Наука

стоя и наблюдавам как звездите

изпращат своето далечно минало

живея сред физичните закони

които още никой не е виждал

гадая по отсечените дънери

кога и как ще се роди месията

дърветата поникват тъй невинни

а после стават кръстове за смелите

гръбнакът на деня е счупен от умори

под патериците му строя гнездо за ангели

смъртта е обиталище за живите

последната ни форма на мълчание

Science

I stand and watch the stars

sending away their distant past

I live amongst physical laws

which no one has seen yet

I read fortunes on cut down boles

when and how will be born the Messiah

trees spring up so innocent

and then become crosses for the brave

the day’s spine is broken by many fatigues

under its crutches I build a nest for angels

death is a dwelling place for the living

our final form of silence

Страстна неделя

пръсна се времето като светкавица

боляха петите от ходене

поисках втората риза от някого

и ми стана студено в горещото пладне

бях боса и се научих

да превръщам предметите в първоматерия

хлябът покълна в ръцете на грешния

а аз още се уча по водите да ходя

Passion Week

time dispelled like lightning

Heels hurt from walking

I asked someone for the second shirt

And I felt cold in the scalding hot noontide

I was barefoot and I learnt

To turn objects into primal matter

In the lands of the sinful one, bread sprouted

And I’m still learning to walk on water