Елена Диварова е автор на книгите „Луда капка дъжд” (1991), стихотворения, „Да погледнеш към себе си” (1999), литературна анкета със Стефан Памуков, „Влакове” (2010), стихотворения, „Изкачване с глухарче” (2014), стихотворения.
Публикува очерци, репортажи, поезия и литературна критика в регионални и национални издания, сред които сп. „Пламък”, в-к „Български писател”, в-к ”Словото днес”, в-к “Учителско дело”, “Литературен вестник”, сп. „Тракия” (Пловдив), алманах „Културна палитра” (Перник), алманах „Света гора”(Велико Търново), в-к „Литература и общество” (Варна). Очерци и репортажи в изданията на арменската общност в България – „Хайер”, „Парекордзагани цайн”, „Вахан”.
Превежда творби на съвременни руски поети.
Нейни творби са поместени в сборници с поезия в Германия, Полша, Русия и Сърбия. Член е на СБП, на Съюза на научните работници в България, на СБЖ и на Дружеството на пловдивските писатели.
Elena Divarova lives and works in Plovdiv, Bulgaria. She has published three books of poetry and one study on the works of the literary historian Stefan Pamukov. Her works are extensively published in Bulgaria, as well as in poetry collections in Germany, Poland, Russia and Serbia. She also translates contemporary Russian poetry. She holds an MA in philological sciences and is a member of the Union of Bulgarian Writers, the Philological department of the Union of Bulgarian Scientists, the Union of Bulgarian Journalists and the Association of Plovdiv Writers. She has worked many years for the periodical editions of the Armenian community in Bulgaria.
The poems are translated by Lilia Tamamdzhieva
Без
Без дъно чаши.
Погледи без мисъл.
Думи без сърце.
Less
Bottomless glasses.
Senseless looks.
Heartless words.
Не
Дано дочакам
да се превърне в нещо
ново казващият „Не!”
No
Hoping to see,
he who says „no“
to say something new!
Диагноза
Колко болка тупти
в разширените вени
на времето.
Diagnosis
So much pain
in the varicose veins
of time.
Съмни-мръкни
Съмва и мръква.
Пусто е в стария двор.
Съмва и мръква.
Dawn and dusk
At dawn
the old yard is so bare
as at dusk
Quo vadis
Къде се криеш, Господи,
от хищнически устремената към теб любов
на толкова новоповярвали?
Така са пълни със молитви и сълзи очите ни...
На глутници се втурваме след всяка твоя
истинска или измислена следа
и – неоткрили те –
един друг се закриваме.
Ще преобърнем всички Пирамиди,
Хималаите ще разорем,
ще влезем чак в отходните канали на мегаполисите,
ще вкараме в компютърния разум всички
старопечатни, старозаветни, староверски книги
и ще ги прочетем по новому.
И вярваме – ще те открием!
Не можеш да избягаш, Господи,
от стръвната ни жад да те постигнем, да те притежаваме.
Нали умеем да проникнем
до всичко съществуващо!
А ти оставаш все така далече
или пък тук – дълбоко във нещата,
дълбоко до необяснимост.
И ние продължаваме да търсим.
Изпълваме бита с едно измислено
от нас твое присъствие –
учения, медии, обреди,
култове, храмове – стари и нови...
Къде си?
Отново ли отиваш
в нови дълбини
на тази вечно съзидавана от теб Вселена?
Къде отиваш, Господи?
Ще продължаваме ли още да те търсим?
И още да не те достигаме?
И още да не достигаме...
Quo vadis
Where are you, God?
Where are you hiding?
From the predatory love
Of so many new-believers?
Our eyes so full of tears and prayers…
We rush like pack of wolves
After every real or imaginary sign of you
And bury each other, when we don’t find you.
We’ll turn the Pyramids upside down,
We’ll dig the Himalayas,
We’ll go down the megapolises’ drain canals,
We’ll read all old religious writings
And convert them into a computer code…
And we believe - we’ll find you!
Lord, you can’t escape
From our predatory thirst to own you -
Because it’s true, we can pervade
Into all that is existing.
And yet you are so far
Or here in an inexplicable depth.
And we continue our search
Filling our lives with a fantasy presence –
Teachings, media, rituals,
Cults, temples, old and new…
Where are you?
Are you going again into new depths
Of this perpetual universe?
Where are you going, God?
Shall we continue our search?
And still never reach you?
And still never reach you…
