Никол Бариер е френска поетеса, писател, есеист и преводач. Директор на асоциацията на поетите в Сент-Етиен. Член на обществото Men of Letters, на Къщата на писателите и на Международната асоциация на литературните критици. Участва в инициативата за мир, която през 2001 г. издига призив към поетите от целия свят: „1001 стихотворения за мира и демокрацията в Афганистан”.
Никол Бариер защитава каузата на Франкофонията, застрашените животински видове и култури. Тя е част от международното жури на Three Rivers Festival в Канада и Women's Poetry Award Paris Simone Landry в Париж.
Носител на международни награди за поезия, сред които:
Eвропейската Гранд При от фестивала „Изток – Запад”, Румъния, 2010.
Поетически приз Simone Landry от фестивала за женска поезия, Франция, 2011.
Поетически приз от Международния фестивал Premio Internazionale Don Luigi Di Liegro, Италия, 2014.
Поетически приз „Менада” от Международния фестивал Ditet e Naimit, Македания, 2016.
French poet, writer, essayist, translator. Director tonic Accent collection by Editions L'Harmattan.
Director of the association "the cauldron poems" Saint-Etienne.
Member of the Society of Men of Letters, the House of Writers and the International Association of Literary Critics.
By engaging militant way for women and peace, it launched in 2001 a call to poets from around the world: '1001 poems for peace and democracy in Afghanistan "She defends the Francophonie, endangered languages and cultures. It is part of the international poetry prize juries Antonio Viccario, the Three Rivers Festival (Canada) and Women's Poetry Award Paris Simone Landry.
European Grand Prix of the East-West Cuerta festival de Arges (Romania) in July 2010.
Simone Landry female Poetry Prize 2011 France.
Honorary Award for lifetime achievement in 2011 Lebanon.
Poetry prize Premio Internazionale Don Luigi Di Liegro, Rome, 2014.
Poetry prize Menada Tetova Macedonia 2016.
Стиховете са преведени от Вера Иванова
The poems are translated by Helene Stafford
Пиши да обичаш
Думата отлита,
приема тъмнина и светлина,
връща се да даде на света цвета си,
бърза да предаде
твоя дял от неизразим
бунт.
Write To Love
The word runs away
Espouses shadow and light
Comes back to give the world its colour
Hasten to pass on
Your share of inexpressible
rebellion
Écris Aimer
le mot s'enfuit
épouse ombre et lumière
revient au monde donner sa couleur
Hâte-toi de transmettre
Ta part de rébellion
inexprimable
Жена
Жена-кора от дърво, копнеж да се завърне
към най-първата дума от растителната азбука.
Жена-пепел, гъстотата на думите,
изработени от земята.
Жена-вълна, отражение на скалата,
сътворена от сричките в блестящата коприна от колебливи заекващи.
Жена-рождение, пяна,
където гнезди птицата в гневния ден на боговете.
Жена-облак, морско вълнение от буреносни облаци
в пространството, зачервено от предложения.
Жена-фея, ръка, положена върху страданията на света,
пазеща нашите сънища.
Жена-пламък, слаб като светлите отворени крила на въздишка,
издадена от нежна милувка.
Жена-светкавица, звезда на надеждата
на първото чуто изречение на любимия,
до космическата прегръдка.
Жена-светлина, прозрачен седеф на воала,
на сватбените празненства на континента,
чак до подобието на телата.
Жена-справедливост, пласт върху пласт лица,
между везните и меча, която вика за равенство.
Жена-музика, течаща вода, носена до несвършващия край на света,
хорът на Афродита от песните за солидарността.
Жена, облечена в голото изящество на своята тишина,
която носи дълбоко врязани в тялото рани
от думите на свобода.
Woman
Woman bark of tree, a longing to return to the very first
Word of the plant alphabet
Woman ash, the thickness of words
Worked by the earth
Woman wave, reflection of the rock made of syllables
In the shimmering silk of hesitant stammers
Woman birth, foam where nestles
The bird on the wrathful day of the gods
Woman cloud, the swell of cumulus
In the space reddened by proposals
Woman fairy, a hand laid on the anguish of
The world, guarding our sleeping
Woman flame, like the blond open wings
Of a sigh freed by a gentle caress
Woman lightning, star of the hope of the first heard sentence
Of the loved one, until the cosmic embrace
Woman light, transparent shell of the
Veil, on the continent of wedding celebrations until
The bodies are alike
Woman justice, layer upon layer of faces
Between scales and sword, who shout for equality
Woman music, flowing water carried to the
Unending end of the world, Aphrodite choir of the songs of
Solidarity
Woman clad of the naked grace of her silence
which carries in the words of skin-deep wounds
freedom
Femme
Femme-écorce, envie de retourner au premier mot d'un alphabet végétal
Femme-cendre, l'épaisseur des mots que travaille la terre
Femme-vague, reflet du rocher des syllabes dans la moire des balbutiements
Femme-naissance, l'écume où niche l'oiseau un jour de colère des dieux
Femme- nuage, la houle des cumulus dans l'espace rouge des déclarations
Femme-fée, la main posée sur l'angoisse du monde, veilleuse des endormissements
Femme-flamme, déliée comme les ailes blondes d'un soupir quand la caresse la délivre
Femme-éclair, l'étoile d'espérer la première phrase de l'aimé jusqu'à l'enlacement cosmique.
Femme-lumière, la nacre transparente du voile, dans le continent des noces jusqu'à la ressemblance des corps
Femme-justice, palimpseste des visages entre balance et glaive, qui crient l'égalité
Femme-musique, onde portée à l'infini du monde, chœur Aphrodite des chants de solidarité.
Femme de la grâce nue de son silence à la peau blessée des mots qui contiennent la liberté.
Мъдрост
Тайната фасетка на диаманта,
невъзможната истина,
интимността на дъха,
мастилото, засъхнало върху хартията.
Присъствието на тишината
в момента на смъртта.
Странници,
изгубени в бурята на
древна дума.
Сънувах възхищението на слънцето
върху белия камък
и лунната вода, обгърната в нощта.
Върху стъклото на прозореца на времето бръмчи
водно конче,
да стане
тишината,
отдихът,
пътят,
изгнанието,
общата сянка,
общото нещастие,
скитането,
жаждата,
абсолютът,
пустинята на душата,
източникът на радостта,
горчивината,
безкрайността,
зрънцето пясък,
звездата,
думите, небесни тела,
вечен въпрос отвъд смъртта,
липса на лице,
с изгнанието, същата дума,
и за пътуването взора на същата вода,
а за багаж - любовта на същия огън.
Wisdom
The secret facet of the diamond
The impossible truth
The intimacy of breath
The ink, congealed on the paper.
The presence of silence
At the moment of death
Strangers
To be lost in the torment of
An ancient word
I dreamt the wonderment of the sun
On the white stone
And the moon water enveloped in the night
On the window pane of time buzzes
A dragonfly
To become
The silence
The rest
The passage
The exile
The common shadow
The common misery
The erring
The thirst
The absolute
The desert of the soul
The source of joy
The bitter
The infinite
The grain of sand
The star
The words, celestial bodies
A perpetual interrogation beyond death
Absence of face
And as exile, the same word
And for journey the stare of the same
Water
And for luggage the love of the self-same fire.
Sagesse
La facette secrète du diamant
L'impossible vérité
L'intime du souffle
L'encre figée sur le papier.
La présence du silence
A l'instant de mourir
Etrangers
De se perdre dans le tourment d'une antique parole
J’ai rêvé l'émerveillement du soleil sur une pierre blanche
Et l’eau de lune enveloppée de la nuit
Sur le carreau du temps bourdonne une libellule
Devenir
Le silence
Le repos
Le passage
L’exil
L’ombre commune
Le malheur commun
L’errance
La soif
L’absolu
Le désert de l'âme
La source de la joie
L’amer
L'infini
Le grain de sable
L’étoile
Les mots, corps célestes
Une interrogation éternelle en delà de la mort
Absence du visage
Avec pour exil, le même mot
Avec pour voyage le regard de la même eau
Avec pour bagage l’amour du même feu.
Заточение
Стиснал ме е трън,
не ми дава да забравя
ризата на мъртвите
в тялото на думите.
Дърветата на пътя,
призраци, които няма да се върнат
да ядат през нощта
клонче от къпина.
Смъртта става градина,
аз те мислех за горска поляна,
ето те сред сплетените клонки
на голямата тъга на смъртта,
нашата скорошна майка.
Птиците на лъжите
сред мъртвите
на гладната земя.
Както трепти думата, така трепти звукът,
и както птиците в чужда страна
си отиват от пътя, заминават си с мъртвите.
Exile
A thorn holds me tight
Stopping me from forgetting
The shirt of the dead
In the body of words
The trees of the way
Ghosts who don’t come back
To eat of the night
A branch of bramble
Death becomes a garden
I thought you were a clearing
Here you are in between intertwined branches
In the great sorrow of death
Our soon-to-be mother
The birds of lies
Among the dead
Of the hungry earth.
As tremble the word, so too tremble
The sound
And like birds in a foreign land
On the way off they go, walking with the dead.
Exil
une épine me serre
m'empêchant d'oublier
la chemise des morts
dans le corps des mots
les arbres du chemin
revenants sans retour
à manger de la nuit
une branche de ronce
la mort se fait jardin
je te croyais clairière
te voilà entre branches mêlées
dans le grand chagrin de la mort
notre mère à venir
les oiseaux du mentir
parmi les trépasses
de la terre affamée.
Comme tremblent les mots, que tremble aussi le son
et comme les oiseaux en pays étranger
sur le chemin s'en vont et marchent avec les morts.
Полуострови
В късна есен
при ръба на кладенец скрит
те приканих
да предизвикаш водата му.
Обещанието,
снегът над водите
започна да се спуска.
Надеждата гледаше как
земята бързаше
да промени цветовете на светлината.
Животът е този момент на безкрайна деликатност,
който тече към извора през цялата вечност
без да пречупва неговия подем.
Peninsula
In the depth of autumn
On a secret edge of the well
I invited you
To defy the water
The promise
The snow above the waters
Began to fall
The living hope was looking on
The earth was in a hurry
To change the colours of the light
Life is that moment of infinite delicacy
Which flows down to the spring, for all eternity
Without breaking its surging force.
Presqu'îles
Au plus tard de l'automne
Sur une margelle secrète
Je t'ai invité
Défi est l'eau du puits
La promesse
La neige au-dessus des eaux
S’est mise à descendre
L’espérance regardait
La terre se dépêchait
De changer les couleurs de la lumière
La vie est cet instant d'infinie délicatesse
Qui descend éternellement à la source
Sans briser ses élans.
