СЪРЦЕТО НА КРАЛИЦАТА

 

„Орфей е Зевс за Човека,

Човекът е моят Орфей“

 

Земя, благословена от дошлите

и от онези, които предстои да дойдат,

земя с градини, разглезени от

слънцето над Белокаменния град,

градини, сред които

сърцето на Кралицата* все още се чува да тупти: тик-так,

тик-так,

тик-так,

тик-так, тик-так, и в сянката, която

пресича Моста на въздишките,

и под паважа на Алеята на вековете.

 

Тик-так, тик-так и в зидовете на историята.

 

Белокаменният град е осветен от звезда,

която още прави своя кръг

над параклисчето Стела Марис.

 

Тик-так, тик-так в триъгълника на пътя ми,

обгърнат от кралски лилии,

от Балчик до Пловдив и София

и от София до Пловдив и Балчик.

 

Тик-так,

тик-так,

тик-так

и от сърцето ми излита птиче

към дъга, която извира от небето,

като дете, което издига хартиено хвърчило

над поле, преляло от макове.

 

* Румънската кралица Мария (1875–1938).