Warning: A non-numeric value encountered in /home/orphhu27/2018.orpheus-plovdiv.eu/plugins/system/helix3/core/helix3.php on line 489

Warning: A non-numeric value encountered in /home/orphhu27/2018.orpheus-plovdiv.eu/plugins/system/helix3/core/helix3.php on line 489

МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА ПОЕЗИЯТА „ОРФЕЙ“

ПЛОВДИВ 2018

Елена Диварова

ДА МИНЕ ЦАРЯТ

 

Кральо-портальо,

отвори порти,

да мине царят –

царят господарят…

 

Напяваме и обикаляме в два симетрични кръга. Това сме ние – децата от махалата. С вдигнати ръце правим арка – портал, през който да мине поредното дете, което на свой ред за няколко мига е цар. Не осъзнаваме древния смисъл, но го носим в себе си и следваме идеята за кръга, защото кръгът е всеобщ модел, той е слънцето, хлябът, той е змията, захапала опашката си, той е времето, което е и не е. Всички заедно повтаряме древни броилки, напеви, думите се променят, на мястото на едната идва друга, едва ли е останала някоя дума от тези игри отпреди хиляда, две хиляди, три хиляди години… Но целта е същата. Да си част от кръга, да минеш през портала – от другата страна, в другия свят, да се промениш, да се преродиш, да възкръснеш.

…лъжичка, паничка,

тенджера, капак,

по-хлу-пак! –

завършва поредният кръг, поредното завъртане, двама по двама правим обръч със своите два чифта ръце, затваряме го и го разтваряме, затваряме го и го разтваряме…

Времето е и не е. Напяваме, наричаме и броим годишните му кръгове, които се вият по площада – сватбени хора, празнични хора, зимни и летни. Ние сме същите онези хора, които преди хиляди години въртяха колелата на хората, на колесниците, на водениците. Ние сме същите деца. Събираме и въртим живота си: „…лъжичка, паничка, тенджера, капак, по-хлу-пак!“ И захлупваме времето! То е това, което сложиш в гърнето. Ако нищо не сложиш – няма време. Няма портал, няма цар. И децата пак тичат, бързат да играят, хващат се за ръце и правят кръг, правят свят, коронясват. Те не знаят колко е важна тази работа. Не знаят ли? Пеят, броят, наричат, раждат времето, което изчезва и пак се появява в думата, в обръча от два чифта ръце. Кавал и гайда, тесла, отвес, вретено, кука и канатица, две стъпки, три. Време! Ври мигът – идва, отива, вретеното се върти, „На ти, врано, млечен зъб, дай ми железен!“ Връщаш се оттам, накъдето съм се запътил аз, а децата растат, стават родители, редят песни, строят, плетат и раждат. „Отвори порти да мине царят!“ Ти, владетелю на миговете, господарю на тук и отвъд, отвори сега портите, пусни ни да пресечем реката на забравата и като хванем за ръка другия, с него да излезем на светло. Отвори ни слуха да чуем онази песен, която връщала мъртвите. Повикай ни и ние ще се отречем от илюзиите и ще дойдем при тебе, ще седнем кротко в краката ти да слушаме и да чуем как пониква поредният кръг; ще седнем кротко в краката ти да слушаме и да чуем кои сме и защо сме; ще седнем кротко в краката ти да слушаме и да чуем напевите и наричанията, твоите стъпки, защото, като минаваш през времето, ти го побеждаваш, побеждаваш смъртта и ето – тук си.

НАЦИОНАЛЕН ФОНД КУЛТУРА

Проектът „Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ“ – Пловдив 2018“ е реализиран с финансовата подкрепа на "Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018“ на Национален фонд „Култура“.

 

Българско председателство
на Съвета на Европейския съюз

© 2018 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив