Warning: A non-numeric value encountered in /home/orphhu27/2018.orpheus-plovdiv.eu/plugins/system/helix3/core/helix3.php on line 489

Warning: A non-numeric value encountered in /home/orphhu27/2018.orpheus-plovdiv.eu/plugins/system/helix3/core/helix3.php on line 489

МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА ПОЕЗИЯТА „ОРФЕЙ“

ПЛОВДИВ 2018

Anna Bagriana (Ukraine) | Анна Багряна (Украйна)

Анна Багряна е съвременна украинска писателка и преводачка.

Родена е в гр. Фастив, Киевска област през 1981 г. Завършила е украинска филология в Киевския национален университет „Тарас Шевченко”. Работила е като редактор и журналист,  автор и водещ на предавания в телевизии и радиа, главен редактор на списание „Гранословие” и секретар на Националния съюз на писателите на Украйна.

Автор е на книги с поезия, на романите „Етимология на кръвта”, „Такава дивна любов”, „Досадник”, както и на книги с разкази, повести, публицистика и приказки за деца. Нейни пиеси са поставяни в Украйна, САЩ и Македония. Отличавана е за книгите си с поезия, за драматургия и белетристика с национални и международни награди, сред които от конкурса „Коронация слова”, „Смолоскип”, Международната украинско-немска премия „Олес Гончар”, „Маруся Бек” (Канада), „Григорий Сковорода”, „Летящо сребърно перо” (България), Наградата на Международната медитеранска академия (Македония) и др. 

Превежда от различни славянски езици и е един от активните преводачи на българска поезия.

Произведенията й са превеждани и публикувани на полски, български, френски, английски, сръбски, латвийски,  руски, арменски и други езици.

Член е на Националния съюз на писателите на Украйна и на Асоциацията на украинските писатели.

Anna Bagriana is an Ukrainian novelist, poet, playwright and translator.

She was born in 1981 in the city of Fastiv, Ukraine and graduated Ukrainian Language and Literature at the Language Institute of Shevchenko National University of Kiev. She has worked as a radio and TV journalist. Currently, she is a member of the National Writers' Union of Ukraine, the Association of Ukrainian Writers, and the Slavic Academy of Literature and the Arts (Bulgaria).

Anna Bagriana has published 7 books of poetry, 2 collections of plays and 3 novels: “The Etymology of Blood” (Kiev, 2008), “Such a Strange Love This Is” (Kiev 2010), and “The Pesterer” (Kiev, 2012). She has also compiled and translated an anthology of contemporary Macedonian poetry.

Her novel “Such a Strange Love This Is” is translated into Macedonian. Her collection of dramatic pieces “Plays” is translated into Macedonian and Serbian (Shtip, Macedonia, 2011; Smederevo, Serbia, 2012).

Prizes: The Ukrainian-German International Honchar Prize, 2008; Crowning the Word, 2008; Smoloskyp, 2008, for her novel “The Etymology of Blood”; “Silver Flying Pen”, 2009 (Bulgaria), for her translation of a book of poetry by Elizaveta Bagriana; Marusia Beck Literary Prize, 2009 (WFUWO, Canada) for her short story “Green Borshch”; the Award of the International Mediterranean Academy, 2012 (Macedonia, 2012); “Qiriu i Naimit”, 2012 (Macedonia – Kosovo) for poetry of specific values; "Panteleymon Kulish" 2013 for her novel “The Pesterer”.

Performances of plays and librettos: “Beyond Time” (a dramatic poem) at ERA Drama Theater (Kiev) in 2006 and at Premiera Music & Drama Studio (Kiev) in 2009; “Gloria” (a musical) at the Donetsk National Ukrainian Academic Theater of Music and Drama, 2010. “Rhododendron” (a tragicomedy in two acts) at Homin Ukrainian Drama Theater (Chicago) in 2010.

 

Стиховете са преведени от Димитър Христов

The poems are translated by Zoran Anchevski

 
 

ТОВА Е ПРИБЛИЗИТЕЛНО ТАМ…

това е приблизително там

където нишките Божии не стигат

където земята не е съшита с небето

и се лута

като откъсната лапичка от плюшено мече –

частица от нечие детство

 

това е приблизително там

където ръката на Бога

не докосва сянката на дървото самотно

посечено от човешка ръка

преди Празника

 

това е приблизително така

сякаш слънцето коленичи

и моли за прошка

тебе

и мен

за това

че тъй късно

огря във сърцата ни

IT IS APPROXIMATELY THERE…

it is approximately there

where God ran out of threads

where land is not sewn to the sky

and dangles

as a teddy bear’s torn paw,

another bit of someone else’s childhood

 

it is approximately there

where the Lord’s hand

doesn’t touch the shadow of a lonely tree

felled by human hands

just before the Holiday

 

this is something like

as if the sun knelt

and beseeched forgiveness

from you

and me

for

warming

our hearts

belatedly

 

Translation: Iouri Lazirko

ЦЕ ПРИБЛИЗНО ТАМ…

це приблизно там

де у Бога забракло ниток

де земля не пришита до неба

бовтається

ніби відірвана лапа плюшевого ведмедика -

чужого дитинства дещиця

 

це приблизно там

де господня рука

не торкається тіні самотнього дерева

зрубаного руками людини

напередодні Свята

 

це приблизно так

ніби сонце стає навколішки

і прощення благає

у тебе

у мене

за те

що занадто пізно

зігріло

наші серця

 

* * *

не прощавай

на моите зелени очи

(на греха наследен от моята баба)

 

не прощавай на раменете ми крехки

(не е рано на тях да разчиташ)

 

не прощавай на мойто мълчание

(щом дълго мълча)

и на смеха ми

(през сълзи)

 

не прощавай на песента на песните ми

на кръстовете ми нехристови

на нехайните мисли

и времето

изгубено по пътя

към теб

 

прости

на моята младост

(тя ще отмине)

* * *

do not forgive me

the green eyes

(that's a grandma sin)

 

have no forgiveness for

too weak arms

(it isn't too soon to rely on them)

 

have no forgiveness for

the silence

(as long as I'm silent)

and laughter

(when my tears are in it)

 

have no forgiveness for

the song o'er songs

not Christ crosses

sloppy thoughts

and the time

wasted

on the way led to You

 

just forgive me

my youth

(it will pass away)

 

Translation: Iouri Lazirko

* * *

не вибачай мені

зелених очей

(це ще бабусин гріх)

 

не вибачай

рамен заслабких

(вже не рано на них покладатися)

 

не вибачай

мовчання

(коли довго мовчу)

і сміху

(коли аж плачу)

 

не вибачай

над піснями пісні

хрестів не Христових

думок неохайних

і часу

згаяного

на дорогу - до Тебе

 

тільки вибач мені

мою молодість

(це мине)

 

РАЗСТОЯНИЯ

Увеличавам разстоянията

от себе си... до дома,

ставам невидима

за врагове и приятели.

 

Все по-лесно е

да обичам приятелите и враговете,

да се радвам на поздравите

и на проклятията им.

Просто да се радвам.

 

Най-сетне

не пестя време

за любов –

на големи дистанции

времето губи своите качества,

става невидимо.

 

Все по-лесно е да бъда.

 

Все по-тежко е

да се отдалечавам.

DISTANCE

I increase the distance

between me and my home,

I become invisible

for my friends and foes.

 

I find it easier now

to love my friends and foes,

to find enjoyable their greetings

and their curses.

I do rejoice in them.

 

So far

I have not regretted the time

I’ve given to love—

at a great distance

time loses its traits,

becomes invisible.

 

It’s less and less difficult to be.

 

It’s more and more difficult

to increase the distance.

ВІДДАЛЬ

Збільшую відстань

від себе до… дому,

стаючи непомітною

для друзів і ворогів.

 

Дедалі легше –

любити друзів і ворогів.

Радіти їхнім привітанням.

Їхнім прокльонам.

Просто радіти.

 

Нарешті

я не шкодую часу

на любов –

на великих дистанціях

час також втрачає свої властивості,

стаючи непомітним.

 

Дедалі легше – бути.

 

Дедалі важче –

віддалятися.

 

КОТВА

Да би било възможно

към свойто минало да вържа

котва

и да достигна най-дълбокото на океана,

ни миг не бих се колебала

да я спусна заедно с натрапчивите спомени

до самото дъно.

Няма

за какво да съжалявам и да се завръщам.

 

Да би било възможно

към свойто настояще да завържа

котва,

за да спра мига

в безграничен океан от щастие,

не бих се колебала.

Имам

какво да задържа.

 

Любовта е вечно претоварен кораб

или празна лодка без платна,

това е без значение.

Ние плуваме,

докато котвата на радостта и мъката

не стигне

дъното.

ANCHOR

If only I could tie up

my past

to an anchor

and cast it to the bottom

of the deepest of oceans

together with my disquieting

memories—

I wouldn’t hesitate a moment.

I have nothing

to regret, nothing to pay for.

 

If only I could tie up

my present

to an anchor

and stop for a moment

in the boundless ocean of happiness

I wouldn’t hesitate a moment.

I have enough

to cherish.

 

Love is an overcrowded ship

or an empty sailboat,

but it has no meaning for us.

We go on sailing

until the anchor of sadness or joy

does not reach

the bottom.

ЯКІР

Якби можна було –

до свого минулого прив’язати

якір,

і, досягнувши найглибшого океану,

викинути його – разом із надокучливими спогадами –

на самісіньке дно, -

я ні на мить не вагалася б.

Не маю

за чим шкодувати, що повертати.

 

Якби можна було

до свого теперішнього прив’язати

якір,

аби спинити мить

у безмежному океані щастя,

я ні на мить не вагалася б.

Маю

що утримувати.

Кохання – це завжди переповнений пароплав,

або ж – порожній човен без вітрил,

немає значення.

Ми пливемо, допоки якір – радості чи смутку –

не впаде

на дно.

 

МОРЕ

Море – като време:

ту много забавено,

ту забързано в устрема свой.

Море – като жена:

ту хладно и тъжно,

ту горещо и опасно

в своите страсти.

Море – като спасение:

щом го преплуваш,

си вече на другия бряг.

Море – като съвпадение:

неочаквано и неслучайно.

Море – като теб:

разтапям се в тая прегръдка.

SEA

A sea—like time:

once too slow,

then too fast in its flow.

A sea—like a woman:

once cold and sad,

then hot with dangerous desire.

A sea—like salvation:

any moment you can swim across

and climb on the opposite shore.

A sea—like you:

I dissolve in its embrace

МОРЕ

Море – як час:

то занадто уповільнене,

то надміру прискорене у своєму плині.

Море – як жінка:

то холодне й сумне,

то гаряче і небезпечне у своїй пристрасті.

Море – як порятунок:

кожної миті можна переплисти його

і опинитися потойбіч.

Море – як випадок:

несподіване і невипадкове.

Море – як ти:

розчиняюся у його обіймах.

© 2018 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив