ГРОБЪТ НА ОРФЕЙ 2018
И НА ВСИЧКИ БЕЖАНЦИ ОТ МАРЕ НОСТРУМ
И тя вървеше с бога за ръка,
препъвана от дългия саван,
несигурна, но кротка, търпелива.
Райнер Мария Рилке[1]
От топлия уют на песенния си пашкул
разбунваше ти духовете на земята и водите
спираше падащите камъни
и морето даже утихваше в устата ти
От първия си дъх изгнаник
Орфее
в златния затвор на свойта лира
от главата си откъсната и сънна
от главата си благословена, скитнишка
разпръсни над нас
песента си за този свят
Във водите смъртоносни
малки релефни камъчета
оргия вакханки
от речни камъчета звуци
окръглени в морето
Срещни покой
в спираловидната прегръдка на Балканите
сетна омая с вкус на сяра
хипноза
сетно пътуване към вкус омаен
в ясен ден
от преизподните на океан от червеи прояден
ето отеква диханието ти над нас.
Париж, април 2018
Превод – Елка Димитрова
[1] Из „Орфей. Евридика. Хермес“ на Р. М. Рилке. Превод – Стоян Бакърджиев.
