Warning: A non-numeric value encountered in /home/orphhu27/2018.orpheus-plovdiv.eu/plugins/system/helix3/core/helix3.php on line 489

Warning: A non-numeric value encountered in /home/orphhu27/2018.orpheus-plovdiv.eu/plugins/system/helix3/core/helix3.php on line 489

INTERNATIONAL POETRY FESTIVAL „ORPHEUS“

PLOVDIV 2018

Alfredo Pérez Alencart (Spain) | Алфредо Перез Аленкарт (Испания)

Алфредо Перес Аленкарт е роден през 1962 г. в Пуерто Малдонадо, Перу, понастоящем e професор в Университета на Саламанка – Испания. Има публикувани 17 книги, между които „Майка Гора“ (2002), „Чуйте ме, братя мои“ (2009), „Картография на откритията" (2011), „Монархия на ужаса“ (Антология, 2013).

Преведен е на 50 езика и е награден с международната премия за поезия „Орден Висенте Хербаси“ (2009) и с наградата „Хорхе Гилен“ за поезия (2012).

Alfredo Perez Alenkart was born in 1962 in Puerto Maldonado, Peru. Peruvian-Spanish poet and teacher of the University of Salamanca.

He has published 17 books, among them, Mother Forest (2002), Hear me, my Brethren (2009), Cartography of the Revelations (2011), and Monarchy of the Astonishment (Anthology, 2013).

His work has been translated into 50 languages and he has received the international poetry award “Vicente Gerbasi Medal” (2009) and the Jorge Guillen poetry Award (2012).

 

Стиховете са преведени от Елка Димитрова

The poems are translated by Stewart Park

 
 

Фарисеите, винаги фарисеите

Писъци и непомерно

изострени езици, в делириум

крещят за чистота,

докато обвиняват...

 

Ненаситни като армия от мравки,

хвърлят се дори срещу Възлюбения,

пръснал над главите ни

живителната капка

радост

 

и обилие надежда.

 

След врявата,

в гнева си

те не ще приемат мир.

 

Не ще приемат пение, различно

от своя катехизис  рахитичен,

сред който по рождение виреят.

 

Фарисеите,

винаги фарисеите.

THE PHARISEES, ALWAYS THE PHARISEES

Shrill voices, wild exaggerations

sharpening their tongues, deliriums

demanding purity,

constantly harassing…

 

Voracious, like an army of ants,

they would even attack the Beloved One

who sprinkled on us

a nutricious drop

of joy

 

and a great measure of hope.

 

After their wild gesticulations,

in their fury

they will accept no peace.

 

They accept none but the monotonous chant

of the rachitic catechism

with which they have lulled them.

 

The Pharisees, always the Pharisees.

LOS FARISEOS, SIEMPRE LOS FARISEOS

Chillidos, desmesuras

afilando sus lenguas, delirios

exigiendo pureza,

acosando…

 

Voraces, cual marabunta,

irían hasta contra el Amado

que nos regó

una nutriente gota

de alegría

 

y una grande dosis de esperanza.

 

Tras sus aspavientos,

no aceptan paz

los embravecidos.

 

No aceptan otro sonsonete

que el raquítico catecismo

con el que los acomodaron.

 

Los fariseos,

siempre los fariseos.

 

Нека никога не те застига

Всичко ще се промени съвсем,

щом късметът излинее –

ще се вгледаш в свития корем,

подир хляба ще се запилееш.

 

Ще си новият сред тези,

дето в кофите с боклук се ровят,

и сред тези, под мостовете

дето спят, докато свети горе.

 

Ти изгубил си отдавна спомена

за гражданството си отколешно,

вързало глада на твойта шия

и превърнало труда в робия.

 

С трудности огромни ще се хванеш

на работа, от местните презряна,

ще я изпълняваш безотказно

с най-прецизното старание.

 

Но пътници сме всички в кораб общ,

той с прилива се вдига и снишава,

че златото ламтеж е от Лукавия,

то може още утре да ни изостави.

 

Да: нека никога не те застига.

MAY IT NEVER HAPPEN TO YOU

Things will be very different

when good fortune fades away,

and, when you see their shrunken bellies,

you search for your loved-ones’ bread.

 

You will be like the newcomer

scavenging at the rubbish dumps

and sleeping under bridges

while bright lights shine above.

 

You had forgotten

the citizenry of old

that tied famine round its neck

and shackled work to servitude.

 

You’ll suffer unthinkable privations

to hold down paltry jobs

with excellence and care

that no native worker wants.

 

We all travel in the same ship

that rises and falls with the tides.

Gold is a vain ambition

for tomorrow it may all be gone.

 

Yes; may it never happen to you.

OJALÁ QUE NUNCA TE SUCEDA

A ti te tocará otra suerte

cuando se aleje la bonanza

y, al mirar en su vientre seco,

querrás ir tras el pan para los tuyos.

 

Serás como el recién llegado

que busca comida en la basura

y debe dormir bajo los puentes

mientras todo brilla por arriba.

 

Tú habías perdido la memoria

de esa pasada ciudadanía

que ataba las hambres a su cuello

y el trabajo a la servidumbre.

 

Pasarás desmedidas privaciones

para lograr empleos miserables

que los nativos del lugar no desean

y tú harás con puntual esmero.

 

Todos viajamos en un mismo barco

que sube y baja con la marea.

Por el oro nunca te envanezcas

pues bien puede faltar mañana.

 

Sí: ojalá que nunca te suceda.

 

Творение

Нито един шепот на жена

не съпроводи жадната самота

на юношеството ми.

 

Нито едно ребро не се показа

от калта, която ме създаде.

 

Тогава падна листо

с изящен аромат на гърдите ми

и се превърна в плът обичана,

 

вибриращ пламък,

кръвоприливаща вена

завинаги.

 

После започна оплождането

с еднородния.

 

Със слюнката си те белязах,

жено,

 

омесих те със себе си

завинаги.

CREATION

No whisper

of woman

accompanied

the desiring loneliness

of my adolescent days.

 

No rib came out

of my clay.

 

Then a leaf

of exquisite fragrance fell

and in my breast became

most loving flesh,

 

vibrant flame,

vein of transfusion

for all time.

 

Then the seed

of the only-begotten

was sown.

 

I moisten you with my mouth,

woman,

 

I knead you to myself.

CREACIÓN

Ningún

susurro de mujer

acompañó

la deseante soledad

de mis días adolescentes.

 

Ninguna costilla salía

de mi barro.

 

Entonces cayó una hoja

de exquisita fragancia

y en mi pecho

se hizo carne amantísima,

 

vibrante llama,

vena de transfusión para

siempre.

 

Luego empezó

la fecundación del

unigénito.

 

Te ensalivo,

mujer,

 

te amaso a mí.

 

Призив

Братко,

ти, където и да си,

разтвори юмруците си

и нека никога

в ръцете ти оръжие не влезе,

 

и сблъсъкът

причина да не става за скъсяване

на разстоянията,

 

нека само думите

да побеждават в спора.

 

Нека само думите ти убеждават –

не ударите,

нито пък куршумите,

и нека в теб прорасне

 

благосклонността.

INVOCATION

Brother,

wherever you might be,

unclench your fists,

and may there never

be a weapon in your hands again,

 

may conflict

no longer be your reason

for drawing close,

 

may only words

arise to win the argument.

 

May only your words persuade,

not blows or

bullets,

and may benevolence

 

rise up within you.

INVOCACIÓN

Hermano,

estés donde estés,

abre los puños

y que no vuelvan

las armas a tus manos,

 

que la lucha

no insista en acercar

distancias,

 

que solo las palabras

se levanten y convenzan.

 

Que convenzan tus palabras,

no los golpes ni las

balas,

y que en ti se agigante

 

la benevolencia.

 

Работилница

Видях неща,

които са невидими

и се облякох на справедливостта

в плътта любеща,

чиито знаци в мен се случиха.

 

И повече от думите,

които да повтарям,

изгладих с шкурка,

като някой скромен обущар

в своята работилница.

WORKSHOP

I saw things

that are unseen

and clothed myself in

righteousness,

loving in flesh

and spirit,

 

as signs

of what took place

in me.

 

And rather than

repeating words

 

I sanded them smooth,

like a humble

carpenter

 

in his workshop.

TALLER

Vi cosas

que no se ven

y me revestí

de lo justo,

amando en carne

y en espíritu,

 

cual señales

de lo que aconteció

en mí.

 

Y más que

repetir palabras

 

las lijé,

como un humilde

carpintero

 

en su taller.

© 2018 International Poetry Festival „Orpheus” – Plovdiv
Международен фестивал на поезията „ОРФЕЙ” – Пловдив