Рики Даскал е родена в Хайфа, Израел през 1953 г.
Завършва Университета в Тел Авив с бакалавърска степен в специалността „Театрознание и литература“. Изучава и специалност „Образование“ в Университета в Хайфа. Завършва с магистърска степен по „Еврейски изследвания“ Института „Шехтер“.
За пръв път публикува поезия през 1985 г. в едно израелско литературно списание и оттогамва творбите й продължават да се печатат в няколко литературни списание и ежедневника.
Досега са излезли шест книги с поезия от Рики Даскал:
„Линия светлина“, 1989
„Всеки копнее за жест на любов“, 1993
„Инстинктивни спомени“, 2000
„Шу-хляб“, 2007
„Въображаем факултет“, 2012
„Както е“, 2016
Рики Даскал е победител в Състезанието за поезия и проза „Алеф“ през 2000 г.
През 2012 г. тя получава Израелската награда за поощряване на творческите публикации (ACUM).
През 2017 г. – Наградата на Министър-председателя за литературни постижения.
Рики Даскал е работила като гимназиална учителка по литература в течение на петнадесет години. През последните седемнадесет години тя преподава произношение и дикция на студенти по актьорско майсторство със специалност „Театър“.
През 1970-те и 1980-те години Рики Даскал се изявява в представления на няколко театъра в Израел. През последните години тя излиза на сцена главно във връзка с литературни проекти и по проекти, основани на нейни творби.
Рики Даскал е омъжена, тя е майка на четирима сина и баба на четири внучета.
Riki Daskal was born in Haifa, Israel in 1953.
She graduated with a Bachelor of Art degree (BA) from Tel-Aviv University with specialization in Theatre Studies and Literature. She also studied Education in Haifa University and graduated with a Master of Arts (MA) in Jewish Studies from The Schechter Institute.
In 1985 her poetry was first published in an Israeli literary magazine and ever since, her work continues to be published in several literary magazines and in the daily newspapers.
Six poetry books by Riki Daskal have been published so far:
A Line of Light, 1989
Everybody Yearns for a Gesture of Love, 1993
Gut Memories, 2000
Shew-Bread, 2007
Imaginative Faculty, 2012
As is, 2016
Riki Daskal is the winner of the 2000 Israeli Alef Competition for Poetry and Prose.
In 2012, she received the Israeli ACUM award for the Encouragement of Creative Publications.
The 2017 Prime minister's Prize for Literature Achievements.
Riki Daskal had been a high school teacher of literature for 15 years, and for the last 17 years she has been teaching pronunciation and diction to theatre students.
In the 1970's and 1980's, Riki Daskal performed in several theaters in Israel. During the past years she has appeared on stage mainly in literary projects and projects based on her own works.
Riki Daskal is married, she is the mother of four sons and a grandmother of four grandchildren.
Стиховете са преведени от Елка Димитрова
The poems are translated by the author
ДВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ИСУС
A
Здрач в небесата на Назарет
Исусе Исусе
преди хиляда деветстотин и петдесет години
аз момиче зеленооко
босоного и диво
щях сигурно да ора
кафявите хълмове на Назарет с теб.
Щях да целувам възпалените ти очи
да вдишвам от косата ти пушека на тлеещия тор
и да те дърпам с мен по целия път към върха на хълма
и да викам и да викам Исусе! Исусе!
Виж – има кръв във небето
Б
Рана в прокопаната от кариера планина
на върха й виждам извисен в последните лъчи
Исус прикован босоног, с широко отворени очи към бездната
към наострените камъни дебнещи в края на отчаяния му скок.
Сега, в поле от зреещи слънчогледи
между Тел Адашим и Гинегар,
виждам във вехнещите снопи
нозете му да кървят в пръстта на долината.
TWO POEMS ABOUT JESUS
A
Twilight in the skies of Nazareth
Jesus Jesus
one thousand nine hundred and fifty years ago
I a green-eyed girl
barefoot and wild
would surely have plowed
the brown Nazareth hills with you.
I’d have kissed your inflamed eyes
smelled in your hair the smoke of smoldering dung
and dragged you with me, all the way to the top of the hill
and shouted and shouted Jesus! Jesus!
Look – there’s blood in the sky
B
A wound in the quarried mountain
at its peak I see mounted in the last rays
Jesus fixed barefoot, wide-eyed to the abyss to
the sharpened stones waiting for him at the end of his desperate leap.
Now, in a field of ripening sunflowers
between Tel Adashim and Ginegar
I see, in the fading sheaves
his feet bleeding into the valley’s soil.
שני שירים על ישוע
א.
דמדומים בשמי נצרת
ישוע ישוע
לפני אלף תשע מאות וחמישים שנה
בטח, הייתי חורשת איתך, יחפה, פרועה
ילדה עם עיניים ירוקות
את הרי נצרת החומים.
הייתי מנשקת את עינייך הדלוקות
מריחה את עשן הגללים הנשרפים בשערך
וסוחבת אותך אתי, כל הדרך אל ראש הגבעה
וצועקת וצעקת ישוע ! ישוע !
תראה – דם בשמים
ב.
פצע בהר החצוב
בראשו אני רואה רכוב בתוך קרניים אחרונות
את ישוע ננעץ יחף, עיניו קרועות לתהום אל
האבנים המחודדות הממתינות לו בסוף הקפיצה הנואשת.
עכשיו בשדה החמניות המבשילות
בין תל עדשים וגניגר
באלומות הנעלמות
אני רואה, רגליו שותתות באדמת העמק.
ПЕСЕН ЗА КАМЪНИТЕ
Като глина в ръцете на дете е меко лицето ми
като скала в ръцете на Бог
вълна след вълна от камъни плисват встрани
докато прекосявам пустинята
като кораб с добър екипаж
всеки камък като дъх като дъх всеки камък
искам да докосна всеки камък всеки камък
искам да се отрия във всеки камък във всеки камък
да се отрия и да обърна
босоного тяло към всеки камък към всеки камък босоного тяло
да усетя техните кухини да усетя грапавината
грапавината да усетя техните пробождания
по камъни изкачва се тялото
тялото се изкачва по камъни
като вино по езика
като красота в окото
като болка в слабините
но на мен малко ми трябва
локва от сянка под акацията
гледката на антилопите високо на върха
дъха на душата в ноздрите ми
A SONG OF THE STONES
Like clay in the hands of a child my face is soft
like a rock in the hands of God
wave after wave of stones spray to the sides
when I cross the desert
like a well-crewed ship
every stone like a breath like a breath every stone
I want to touch every stone touch every stone
I want to rub against every stone against every stone
to rub and turn
a barefoot body on every stone on every stone a barefoot body
to feel their hollows feel the roughness
the roughness to feel their piercings
stone breasting body
body breasting stone
like wine on the tongue
like beauty in the eye
like pain in the gut
but I made do with little
a puddle of shade under the acacia
the view of antelopes high on the hill
the soul’s breath in my nostrils
שירת האבנים
פני רכים כחומר ביד ילד
כסלע ביד אלהים
גלים גלים של אבנים נתזים לצדדים
כשאני חוצה את המדבר כספינה מיומנת
וכל אבן כמו נשימה כמו נשימה כל אבן
ואני רוצה לגעת בכל אבן בכל אבן לגעת
ואני רוצה להתחכך בכל אבן בכל אבן
להתחכך להפוך
גוף יחף על כל אבן על כל אבן גוף יחף
את הנקבים שלהן להרגיש את החיספוס
את החיספוס את הדקירה שלהן להרגיש
את האבן פוגשת בגוף
את הגוף פוגש באבן
כמו היין את הלשון
כמו העין את היופי
כמו הבטן את הכאב
אך הסתפקתי במועט
שלולית של צל תחת עץ השיטה
מראה צבאים במעלה ההר
הנשמה שבאפי
ЧЕТИРИТЕ СЕЗОНА
ТИ който си сътворил лятото и зимата
аз си спомням това
когато вятърът вие през тополите
като душѝ замътени в комина.
Хари Хиршфелд е препъни-камък по улиците на Берлин
недалеч от сауна „Аполон“.
Гордиевият възел на смърт и секс приема много форми.
Хари Хиршфелд бе осъден на смърт
на двайсет и шести ноември хиляда деветстотин трийсет и осма
през века в който аз бях родена и на свой ред родих
и като частици от плавей изплют на брега от морето
забити по плитчините на моето детство
лицата, роклите, гаснещите усмивки
на Екхарт, Зива; Екхаус, Ница; Лихтхаус, Шоши
може би заради Ек
може би заради Хаус
може би заради Лихт
може би защото съзнанието
има своите начини да се окрили и избяга.
THE FOUR SEASONS
Thou hast made summer and winter
I remember this
When the wind howls through the poplars
like souls roiling in a chimney.
Harry Hirschfeld is a stumbling stone in the streets of Berlin
not far from the Apollo Sauna.
The Gordian knot of death and sex takes many forms.
Harry Hirschfeld was cast to his death
on the twenty-sixth of November nineteen thirty-eight
the century in which I was born and gave birth
and like a sea spitting flotsam to the shore
impaled on my childhood’s shoals
the faces, frocks, fading smiles of
Eckhart, Ziva; Eckhaus, Nitza; Lichthaus, Shoshi
maybe because of the Eck
maybe because of the Haus
maybe because of the Licht
maybe because the mind
has its own ways to take wing and flee.
ארבע העונות
קיץ וחורף אתה יצרתם
אני זוכרת זאת
כשרוח מיללת בין עלי הצפצפה
כמו נשמות מתגלגלות בתוך ארובה.
הארי הירשפלד הוא אבן נגף ברחובות ברלין
לא הרחק מ"אפולו סאונה".
דרכים רבות יש לקשר הגורדי בין מין למות.
הארי הירשפלד גורש אל מותו
בעשרים ושישה בנובמבר אלף תשע מאות שלושים ושמונה
באותה מאה שבה נולדתי וילדתי
וכמו ים הפולט שברים אל החוף
ננעצו על שרטון ילדותי
פניהן, שמלותיהן, חיוכן המתרחק של
אקהרט זיוה אקהויז ניצה ליכטהויז שושי
אולי בגלל האק, אולי בגלל ההויז, אולי בגלל הליכט
אולי מפני
שלמוח
דרכים משלו להמריא
ולברוח.
ТРАНС ФОРМАЦИЯ
Сега таксиметровият шофьор слага очилата си
сега виждам мярката му за слабост
сега виждам плътта да става душа
душата да става гълъб
гълъбът да отлита към планината Тавор
планината да се издига като гръд от долината
неутолимо желание – смисъл.
TRANCE FORMATION
Now the taxi driver puts his glasses on
now I see his measure of weakness
now I see flesh become soul
the soul become a dove
the dove take flight for Mount Tabor
the mountain rise like a breast above the valley
unquenchable desire – sense.
טראנס פורמציה
לפתע הרכיב נהג המונית את משקפיו
לפתע ראיתי את פרופיל השבירות שלו
לפתע חזיתי את הבשר הופך נפש
את הנפש הופכת יונה
את היונה ממריאה להר תבור
את הר תבור מתרומם כמו שד מעל העמק
את היצר הבלתי ניתן לכיבוש – לחוש.